Новия български филм, ,,Воевода'' (снимка+видео)

Любов! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми, след края на прожекцията. Зорница София е изляла ЦЯЛАТА си любов в своя филм, в своята мечта. В родна България, където на предварителен прочит един такъв филм е обречен, тя е решила да се бори и да го превърне в изкуство. Това е нейната душа. Това е покълнало в нея и е растяло в продължение на 7 години, за да види бял свят. Представяте ли си какво са 7 години от живота на един човек, за да реализира една своя мечта. Своя филм. Браво! Истински триумф за сетивата е да видиш жената, на върха на щастието, в деня на НЕЙНАТА премиера, събрала ВСИЧКИ онези хора и ЦЯЛОТО това внимание, за… нейната рожба. За нейния филм. Животът е прекрасен. И си струва да го живеем за всяка сбъдната мечта. За всеки момент на триумф и победа. Зорница изживя своята. Тя претвори своята душевност и светоусещане в НЕЙНИЯ филм и НЕЙНАТА история.

„Воевода“ е филм за женското начало. За силата. За това колко могъщество и възможности има в една жена. Жените и мъжете МОГАТ да бъдат равни. Могат да се допълват и могат да се припокриват. Да една жена може да бъде Воевода. Да една жена може да води чета. Да една жена може да се бие и да побеждава. Да една жена може да е свирепа, тя може да коли и убива. Всичко това е Румена… воеводата в която се превръща героинята на Зорница. Още като бебе, тя е на път да напусне този свят, но „съдбата“ я спасява за да и даде един необикновен и героичен живот. Проследяваме израстването на Румена от малко момиче, до истински боец и радетел за българското. По пътят и я следват неотлъчно верният и байрактар и нейните четници. Тя е дъщеря. Тя става майка. Тя се превръща в любима. Тя е Воевода.

Филмът очарова с една от най-силните сценографии, на които съм ставал свидетел в последните години. Сцените в гората, тези къщи, малките детайли като кръстове, каруци, огради – истински триумф на битовото, на българското, на родното. Такова,  каквото е било. Истинско и автентично. А от друга страна детайлът и вниманието, които са отделени на костюмите и оръдията е изумителен. Носии, гайтани, цървули, пушкалата, ятагани, саби – УАУ! Истински, автентични, реални – забравени, но точно такива, каквито всъщност са били. В горските сцени с преследванията и гонитбата между дърветата е използван уникален похват. Ползвайки ръчна камера, операторът буквално бяга с актьорите и се включва в преследването. По този начин са успели да създадат истински момент на задъханост, динамика, екшън и напрежение. Зрителя усеща всеки клон, всяко листо, пази се от стволовете, които се изпречват на пътя му и гледа да „настигне своите четници“.

Рядко успява оператор така да впечатли и да стане част от „потапянето във филма“. Нетипично за български филм, звукът и звуковия монтаж НЕ дразнят. Гърмежите – взривове, пукот от барут, клатушкането на каруцата… те звучат, като СЕБЕ СИ. Неминуемо си спомням един звезден БЪГ в това отношение от „Трите Хикса“ където Вин Дизел се спускаше на един поднос по парапет на външно стълбище и звуковият оператор бе използвал стържене на вилица по метална тенджера с крачета, за да адаптира звученето към кадъра. Резултата беше бутафорен. Но тук, филмът НЕ страда от подобни грешки в НИТО един кадър.

Музиката е изключително красива. Господи, как запява малкото момиче и само със своя глас успява да накара залата и актьорите да онемеят. Как една българска народна песен може да разтупка сърцата и да ни накара да се гордеем. Как един шепот и толкова лек музикален фон, може да насити всяка от горските сцени до неузнаваемост. Музиката е толкова деликатна и невидимо вплетена в сцените, че  успява да бъде правилния фон и точното допълнение на тяхното емоционално състояние.

С този филм ще си спомните много. Ще се почувствате българи и ще почувствате желанието на Зорница София да насади в сърцата ви родолюбието. Филмът е пропит от българщина- от костюми, през епоха, през сценография, музика, та чак до диалект. Вниманието към детайла е толкова силно и осезаемо, че заслужава истински адмирации.

Браво! Благодаря ти, че ни подари своята мечта и ни показа този труден момент от родната история по този истински и достоверен начин. Историята ни може да бъде свирепа, жестока, брутална, но също и красива, изящна и много много българска и обичана.

Обичайте Българското. Обичайте Родината. Обичайте „Воевода„.

Филмът вече е в кино салоните в цялата страна. Разпространява ЛЕНТА!

                                

                             

Източник: Cineboom.eu